Живея на 5-те кюшета.
Излизам от вкъщи и виждам афиш за концерт на Мадона в София през август.
Правя още няколко крачки и по-надолу виждам билборд за концерт на Депеш Мод през май.
Разгеле, викам си, 80-те най-после дойдоха в България...
имало edno Време...
Тъжната вест дойде в първите дни на 2009-та - Флориан Шнайдер, един от двамата останали основатели на Крафтверк, напуска групата след около 40 години сътрудничество с Ралф Хютер и занапред ще работи върху собствена музикална продукция. "Дали това е вече краят" на легендата Крафтверк - една група и едно приятелство, променили модерната музика поне колкото Бийтълс?
Нямам думи да опиша колко изпреварили времето си ми изглеждаха Крафтверк към 1980-та, когато бях малък. Парчета като "The Model" и особено "The Robots" идваха от бъдещето, в това бях сигурен. Нямаше такъв звук в достъпната ни тогава вселена, мда. Особено в социалистическата й част, особено пък в България. Имаше през 80-те някакви полулегални и други полунелегални студиа за записи, където срещу куп пари можеха да ти запишат на магнетофонни ролки (ленти) или касети и "западна" и дори нова музика. Но докато се появят те, и тези германци-роботи взеха, че спряха да издават албуми. След 1981-ва - нищо...
Чак през 1986-та излезе албумът им "Electric Cafe" (Wikipedia). А той си беше малко разочароващ - по това време ехеее колко други интересни групи с електронен звук имаше.
Въпреки това, като видях същия албум в Унгарския културен център в София НА ПЛОЧА... не се замислих и миг дали да си го купя. Е, а после Крафтверк въобще спряха да издават албуми с нова музика...
... до 2003-та. Един ден Ивайло Кицов ми даде да ревюирам за списание "Ритъм" новия тогава "Tour de France Soundtracks" на диск и аз не му го върнах не помня колко месеца. Тогава бях сценарист на ТВ предаването "Мреж@та". Имах един умопомрачителен служебен лаптоп Compaq Pressario. Машината беше правена за музика и за музиканти, а дизайнът й беше неописуем - такова бижу не бях виждал нито преди, нито след това; Apple ряпа да ядат. Все едно я бях свил от някой извънземен звездолет - приличаше на джаджа от "Междузвездни войни".
Та пъхнах аз диска на Крафтверк в лаптопа и забравих да го извадя оттам n на брой месеца. Пътуването от вкъщи до офиса ми отнемаше поне 45 минути. Преди да изляза просто слагах слушалките и ги включвах в лаптопа, който кротичко си седеше в чантата - и готово, ползвах го като плейър. Слушах "Tour de France Soundtracks" до скъсване. Ето ТОВА вече беше музика, ТОВА беше ЗВУК!
Но ако някой ми беше казал, че 2 години по-късно ще интервюирам лично Крафтверк... Не че вече не бях интервюирал куп световни знаменитости, включително мои музикални кумири. Това си беше част от работата ми на музикален журналист. Обаче точно Крафтверк... Хе-хе, че тези пичове не даваха интервюта от 30 години насам, нямаха официални снимки от края на 70-те (в няколкото такива поставяха манекени вместо живите музиканти), правеха едва по 5 концерта годишно. И все пак стана, случи се...
Какво обаче ще стане оттук нататък с Крафтверк? Един от тях се поклони и каза ауфвидерзеен на публиката. Имат ли другите още бъдеще в себе си или беше дотук - и остават като част от миналото? Не знам. Музиката обаче остава завинаги. Те самите са го казали - Music non stop...
За Крафтверк, за концерта им в България и интервюто ми с тях - тук.
Клипът пък е от лайв DVD-то "Minimum-Maximum". Ревюто ми на DVD-то е тук.
Супермакс действително са номер едно в сърцето ми. А Курт Хауенщайн е измислил музиката изобщо - в това вярвам най-искрено и ако не искате да ви изнеса двучасова лекция по въпроса, никога не подлагайте това ми мнение под съмнение.
Затова още по-парадоксално е, че точно тази песен е неоткриваема извън "Ю Тюб". Няма я в никой редови албум на групата, няма я в сборните, преработените и пиратските албуми на Супермакс, нито в торенти... абе, никъде.
Излиза през 1984-та единствено на сингъл/макси сингъл. Няколко бройки от тях се предлагат по различни сайтове от колекционери на винил, като цената варира широко и в един от случаите беше даже малко над 200$. Ех, някой ден като забогатея...
Дотогава имаме само това триминутно видео от някакво ТВ шоу, което е включено и в DVD антологията на Супермакс.
Нямам специален спомен от тази песен. Бях в казармата, когато излезе, истински късмет е, че въобще я чух тогава. Беше велика... но аз мисля така за всички парчета на Супермакс.
Минаха години. Не помня точно, може да е било 1998-ма или 2001-ва или пък някоя от годините между тях. Тогава живеех в Люлин. И един ден, както си минавам с осмицата покрай пазара в Люлин, гледам... Курт Хауенщайн! Очите ми щяха да изскочат от изумление.
Вярно, че той разви сериозна дейност в България в средата на 90-те. Смяташе съвсем сериозно да прави бизнес тук. Но после дойде Виденовата зима, нещата тук се скапаха и той изчезна. Последната ми информация беше, че живее на Канарските острови. Нерде Канарските острови, нерде пазара в Люлин...
Слязох веднага от трамвая и се вторачих от предпазливо разстояние в идола си. Курт беше в онова тежкарско кожено яке, което носеше през голяма част от 90-те. (Всъщност той цял живот носи различни екстравагантни черни кожени якета. Подозирам, че може би дори си ги прави сам - в едно интервю казваше, че обичал в свободното си време да си шие дрехите...) Придружаваше чернокожа девойка, за която по-късно разбрах, че е Бети Оноре.
Бети беше слабо известна около Слави Трифонов в годините преди шоуто му по БТВ, затова не я познавах. Курт прекара много години в България, а той, първо, си пада по чернокожи и, второ, е женкар. Бети беше станала жената до него, пееше и в Супермакс, когато той събираше групата за активна дейност. Пък Бети имала апартамент в Люлин... и така.
Помотаха се малко по щандовете, като Курт зяпаше с любопитство и широко ухилен цялата ни цигания и ориенталщина, които видимо не разваляха доброто му настроение. Отби се на сергията с пиратски дискове, откъдето и аз купувах понякога и поразрови с интерес. Задържаха се на ъгъла на пазара, където Бети дълго разглежда някакви джапанки или може би сабо и накрая си ги купи, което накара Курт да се ухили още повече. После двамата се качиха на скромна черна кола с леко прикрита спортна агресивност (не видях марката) и отпрашиха - не към центъра, а към вътрешността на Люлин.
Не помня вече измислям ли си или някой ми каза по-късно, че Бети всъщност живеела в 6-ти или 5-ти Люлин (където и аз), но в противоположната му на мен част.
Звезди посред бял ден...
Бай дъ уей, честит 60-ти (!) рожден ден на Курт - роден е на 14 януари, 1949-та.
Torrents - http://www.zamunda.net/details.php?id=132612&hit=1 (иска регистрация).
Този блог е за музиката, която обичам. За късчета красота, изкуство, поезия. За групи, изпълнители, спомени и хора от далечни и по-близки времена.
О, не - неслучайно първият пост в него е за група, носеща името Омега. Обичам иронията и контрастите. Обичам и Омега - една от най-любимите ми групи като ученик.
Сигурно този резонанс ще да е бил причината да кривна към магазина за грамофонни плочи и сред кратко колебание да изляза оттам с 6 лв. по-малко (много пари тогава за момче в осми клас) и с един албум, чиято обложка човъркаше въображението ми от няколко седмици.
Защото когато тези хора си отидат, ще цъкаме с език смутено и ще се споглеждаме виновно... или гневно, като видим че на погребението им евентуално е изпратил цветя президентът, който в момента ловува някъде по света екзотични рогати добитъци между две връчвания на ордени на известни родни олигарси.
Download - от Rapidshare: http://www.zona-musical.com/postt79030.html .
Torrents - в The Pirate Bay.