Тъжната вест дойде в първите дни на 2009-та - Флориан Шнайдер, един от двамата останали основатели на Крафтверк, напуска групата след около 40 години сътрудничество с Ралф Хютер и занапред ще работи върху собствена музикална продукция. "Дали това е вече краят" на легендата Крафтверк - една група и едно приятелство, променили модерната музика поне колкото Бийтълс?
Нямам думи да опиша колко изпреварили времето си ми изглеждаха Крафтверк към 1980-та, когато бях малък. Парчета като "The Model" и особено "The Robots" идваха от бъдещето, в това бях сигурен. Нямаше такъв звук в достъпната ни тогава вселена, мда. Особено в социалистическата й част, особено пък в България. Имаше през 80-те някакви полулегални и други полунелегални студиа за записи, където срещу куп пари можеха да ти запишат на магнетофонни ролки (ленти) или касети и "западна" и дори нова музика. Но докато се появят те, и тези германци-роботи взеха, че спряха да издават албуми. След 1981-ва - нищо...
Чак през 1986-та излезе албумът им "Electric Cafe" (Wikipedia). А той си беше малко разочароващ - по това време ехеее колко други интересни групи с електронен звук имаше.
Въпреки това, като видях същия албум в Унгарския културен център в София НА ПЛОЧА... не се замислих и миг дали да си го купя. Е, а после Крафтверк въобще спряха да издават албуми с нова музика...
... до 2003-та. Един ден Ивайло Кицов ми даде да ревюирам за списание "Ритъм" новия тогава "Tour de France Soundtracks" на диск и аз не му го върнах не помня колко месеца. Тогава бях сценарист на ТВ предаването "Мреж@та". Имах един умопомрачителен служебен лаптоп Compaq Pressario. Машината беше правена за музика и за музиканти, а дизайнът й беше неописуем - такова бижу не бях виждал нито преди, нито след това; Apple ряпа да ядат. Все едно я бях свил от някой извънземен звездолет - приличаше на джаджа от "Междузвездни войни".
Та пъхнах аз диска на Крафтверк в лаптопа и забравих да го извадя оттам n на брой месеца. Пътуването от вкъщи до офиса ми отнемаше поне 45 минути. Преди да изляза просто слагах слушалките и ги включвах в лаптопа, който кротичко си седеше в чантата - и готово, ползвах го като плейър. Слушах "Tour de France Soundtracks" до скъсване. Ето ТОВА вече беше музика, ТОВА беше ЗВУК!
Но ако някой ми беше казал, че 2 години по-късно ще интервюирам лично Крафтверк... Не че вече не бях интервюирал куп световни знаменитости, включително мои музикални кумири. Това си беше част от работата ми на музикален журналист. Обаче точно Крафтверк... Хе-хе, че тези пичове не даваха интервюта от 30 години насам, нямаха официални снимки от края на 70-те (в няколкото такива поставяха манекени вместо живите музиканти), правеха едва по 5 концерта годишно. И все пак стана, случи се...
Какво обаче ще стане оттук нататък с Крафтверк? Един от тях се поклони и каза ауфвидерзеен на публиката. Имат ли другите още бъдеще в себе си или беше дотук - и остават като част от миналото? Не знам. Музиката обаче остава завинаги. Те самите са го казали - Music non stop...
За Крафтверк, за концерта им в България и интервюто ми с тях - тук.
Клипът пък е от лайв DVD-то "Minimum-Maximum". Ревюто ми на DVD-то е тук.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар