сряда, 25 март 2009 г.

Гоооолямото четене


... Блог само за музика ли? Като е тръгнало, нека да поговорим и за книги.


Всички са шокирани от „Голямото четене” и „Под игото” на Вазов като номер 1 в него. А колегата Христо Блажев даже предлага: „Нека прегласуваме "Голямото четене", щом сме недоволни...”. Ами дадено.

Ако трябва да класирам само тези 12 и то - само четените от мен - то моят топ би бил:

1. Малкият принц. И аз съм дълбоко изненадан от себе си, но тази книга има неудържима мъдрост и магия. Вечна книга - за всичко, за всеки, винаги.

2.Време разделно. Много спорна, но както мнозина казват - с огромни художествени достойнства. Това е просто потресаващо добър роман, от световна класа. Каквито и задръжки да имам, мен специално той ме хваща и то много силно, разтърсващо. Катарзис. Заканил съм се, че ще гледам за пореден път и филма. И определено ще. За мен това е най-добрият БГ филм на всички времена, а имаме поне 5-6 разкошни филма, които биха му съперничели за тази титла. 

3.Сто години самота. Изумителен и невъобразим епос, колосално произведение на един много велик и страхотно обичан от мен автор. Това е Литературата - като изкуство - с главно Л. Маркес е литературна супернова – ако ми позволите сравнението, той се откроява като кървава диря върху белия сняг на световната литература...
 
4.Под игото. Дойдохме си на думата. Тук отново съм изненадан от собствения си избор. Не харесвам Вазов, не харесвам и „Под игото”, не бих го препрочел никога повече. Архаичен език, спорни художествени достойнства... НО! Каквото и да кажа против, осъзнавам, че "Под игото" просто ме дефинира като българин. Този роман е част от идентичността ми (същото е до голяма степен и с „Време разделно”). Искам, не искам - това съм аз, моят род и моята история, моята памет. И ей богу, това го казва човек, който не е националист и дори не е патриот... Излиза, че тогава избирането на „Под игото” за номер едно е напълно оправдано - това сме ние, българите и нищо друго не ни изразява по-пълно. И недоволството срещу този избор е пак също толкова оправдано - ами това не е особено добър роман, стар, прекалено локален като тематика, тривиален, разкрива провинциалния ни вкус и комплексите ни и прочее. Е, така е. Но такива сме си. Нормално е да не се харесаме като се видим в огледалото и да протестираме бурно срещу отражението:) )

5. Пътеводител на галактическия стопаджия. Тази книга пък ни разкрива като космополити - доколкото изобщо сме такива. Разкошна, класическа книга, велик автор, тънък хумор и сатира, вечни послания. Би трябвало е да далеч по-напред в предпочитанията ми, но ме дразни самоцелният ексцентризъм на Дъглас Адамс и събратята му по перо като Пратчет например. Съчиненията им са литературно и сюжетно нескопосни, дървени творения-самоделки на (казано с добро чувство) неграмотници - лично мога да напиша 10 такива и всичките ще са по-добри от техните. Липсва ми обаче талантът им, за да струват моите нещо:) Докато за разлика от мен Адамс, Пратчет и прочее са изключителни, признати таланти, които не поставяме под въпрос. Но това е единствената - според мен - причина да са изобщо популярни писатели – талантът им.

6. Майсторът и Маргарита. Би трябвало тази книга да е много високо в личните ми предпочитания... но не е. Обичам Булгаков - страхотен е, неподражаем. Какъв език, каква композиция, какъв блестящ интелект... Обаче „Майсторът...” е толкова много арт, толкова мащабно и многопластово произведение, че, страхувам се, не съм разбрал и 5% от него. Просто не е лъжица за моята уста и за моите интелектуални възможности. Ако беше сборник от (леко) свързани разкази, сигурно щях да съм във възторг. Обаче сега и така... просто не го разбирам, уви.

Накрая - ако ми позволите - няколко забележки и по не-четените от мен книги. 

„Граф Монте Кристо” съм гледал като филм. Това е старомодна, безинтересна и детска история, скучна дори за деца от миналия век. Не бих я сложил не в първите 12, а изобщо в първите 100 - тя е остра проява на лош вкус. Извинете, вие имате ли представа каква лавина от по-добри книги съм изчел?!

„Властелинът на пръстените” ми е скучен - с мъка издържах до 20-та страница, а на първата част от филма едва не заспах (другите така и не гледах). Детска радост, но не възразявам, че на хората им харесва. Поне проявяват вкус.

Стайнбек не съм чел. Сигурно защото си падам литературен пънк (или пън, знам ли) - когато всички в хор твърдят, че нещо е класика, аз пък няма да го прочета.

Именно тъпият ми инат е единствената причина досега да не съм прочел „Осъдени души” и „Тютюн”. Съдейки по личните ми вкусове и по отзиви, те определено биха ми харесали. Подозирам, че може да е същото и с „Железният светилник”.

Няма да коментирам кои са липсващите мои книги от световната литература в тази 12-ка. Аз не си представям селекция, в която няма поне томче разкази на Чехов, „Дългото сбогуване” на Чандлър, „Фондацията” на Азимов, поне някое произведение на ослепително гениалния футуролог Станислав Лем, отчаяната романтика на Бредбъри в „Марсиански хроники”, меката човечност на Саймък - в „Междинна станция”, „Отново и отново” или поне „Всичко живо е трева”, и още, и още, толкова много още... От първите 100 произведения, селектрани в „Голямото четене”, не бих оставил и 5 дори.

А за българската литература? Срам и позор. Елин Пелин е селски писател, да – щото така го учим в училище. А че е автор на убийствено добро фентъзи – на световно ниво! - като „Ян Бибиян” и „Ян Бибиян на Луната” - в училище няма да се сетят да ви кажат. Впрочем, първата от двете книги е написана дори преди „Властелинът...” на Толкин! А колко от вас знаят, че в центъра на София има дори паметник на фентъзи герой – на въпросния Ян Бибиян?...Толкова по въпроса за селския писател. Който впрочем е блестящ стилист. Авторите на учебниците по литература са тиквеници и заслужават да бъдат разстреляни публично. 

А Йовков, а Хайтов, а поне „Хайка за вълци” на Ивайло Петров? Може да е всякакъв този роман, обаче е Български с голямо Б – отразява трагичната съдба на българина със силата на исторически документ, точно както „Под игото” и „Време разделно”. А литературата преди 9 септември 1944 г.? Светослав Минков не е оставил значим роман, обаце колцина от вас са чели разкошните му разкази?

Ще спомена и последната БГ книга, която прочетох.

Да ви говори нещо името Павел Спасов? Не, нали? Никога не бях го чувал. Веднага след 9 септември 1944 г. е обявен за проводник на германската фашистка идеология и изключен от Съюза на българските писатели (заедно с други големи писатели като например Димитър Талев и Георги Константинов). Това практически слага край на кариерата му като писател. До края на живота си той се препитава предимно като преводач. Умира през 1980 г. Но кой е той?

Автор е на новелата „Греховната любов на зографа Захарий”. Драматизирана, тя е играна в много БГ театри и не слиза от репертоара им в продължение на десетилетия – включително и днес! Ето и любителски отзив от представлението, който намерих в нета: „"Греховната любов на зографа Захарий" гледах снощи....хареса ми,но актьорът накрая на последните може би 5-6 изречения се разплака много тъжно... и половината зала след него”. Доколкото знам, книгата пък е издавана 4 пъти до 1984, а последното й издание е от 100 000 екземпляра. Но историята... историята...

Не съм чел нищо на български, написано на по-красив език. Нищо по-романтично, по-трагично, по-българско. Признавам, че има поне няколко по-добри и по-велики БГ произведения, но това определено е сред върховете на родната ни литература – в топ-5, дори в топ-3. Най-красивата любовна история, която съм чел някога... най-хващащата... най-драматичната. Ако бях министър на културата, бих вложил всички усилия и достъпни ми средства да заинтригувам някой холивудски топ-продуцент да направи филм по това произведение. Потенциалът му е на масивен световен хит с общочовешко, разбираемо за всички послание. Не би могла да съществува по-голяма реклама на България и българската култура от един такъв филм.

Вместо това днес никой не знае кой е Павел Спасов... и всички се сърдят „ама защо този Вазов?’.

... За ТВ зрителите шоуто „Голямото четене” приключи. За истинските читатели голямото четене едва сега започва. 

18 коментара:

Деница каза...

Много провокиращ текст:) Прииска ми се да мога да разлистя веднага някои от книгите, за които пишеш, но още не съм прочела. И винаги е освежаващо, когато някой може да предложи текстове извън "обичайните заподозрени". Благодаря:)

Анонимен каза...

„Властелинът на пръстените” ми е скучен - с мъка издържах до 20-та страница, а на първата част от филма едва не заспах (другите така и не гледах). ......Боже, май трябва да те сложат в стъкленица, за да видят хората това уникално чудо.

Анонимен каза...

С много неща съм съгласна с теб, но ако (цитирам) "когато всички в хор твърдят, че нещо е класика, аз пък няма да го прочета", то тогава какво правим с "Пътеводител"-я? Защото според мен това е една преекспонирана, безумно тъпа книга на ментално увреден човек с халюцинации. И за каква култура можеш да ми говориш (пишеш доста елитарно, дори малко снобски), щом не си чел "Железният светилник" и "Тютюн"?

Мария

Анонимен каза...

Жалко е, когато някой се изказва за нечетени от него книги, наистина жалко... А още повече да обнародна литературните си напъни в блог. Четене си трябва, личи си. А от един момент и писане. Книгите няма да коментирам - нужни са дълги разговори, а не няколко идиотски реда с "национален" привкус... Жалко за младите...

Анонимен каза...

Мисля, че забравяте един от най-българските автори - Николай Хайтов и неговите "Диви разкази". "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш..."

djsupermax каза...

@ Деница: "Греховната любов на зографа Захарий" е неоткриваема, ако това имаш предвид. Евентуално при антикварите и на Славейков. А от другите заглавия съм посочил само най-най и то каквото в момента съм се сетил, без претенции за изчерпателност или каквато и да е селекция.

@ Мария: Аз "Пътеводителят..." го прочетох за пръв път преди около 25 години. Какво съм виновен, че по-късно той стана класика и в България?:) По въпроса за културата пък ще цитирам Бърнард Шоу: "Не е необходимо да изядете едно яйце цялото, за да разберете, че е развалено". Останалото е просто въпрос на лично мнение и свобода на изказа му - две привилегии, еднакво достъпни както за всеки, така и за снобите:)

@ Анонимен: Ами, жалко е, но е факт. Прочети пак последното изречение в отговора ми на Мария.

@ Анонимен 2: Споменал съм Хайтов. Не съм му фен, но как да го подминеш, като е толкова голям? Забравил съм обаче други.

Анонимен каза...

Много ми харесва, това което си написал, въпреки че не споделям напълно мненията ти. Харесва ми умереността и толерантността ти, които толкова рядко се срещат по блоговете и коментарите.
Между другото и аз като теб се "бунтувах" срещу класиките, които ни се натрапваха по един или друг начин, но после разбрах, че много от тях наистина имат достойнствата да бъдат класики.
Поздравления за интересния блог!

Анонимен каза...

Аз чета много и всичко. Много съм запален по Discworld на Пратчет.
Но ми направи впечатление коментара за "Граф Монте Кристо":
"Това е старомодна, безинтересна и детска история, скучна дори за деца от миналия век. Не бих я сложил не в първите 12, а изобщо в първите 100 - тя е остра проява на лош вкус."
Чел съм романа, както и един друг сходен: "Капитан Драйфус".
За мен имат място в топ 100!

P.S.
Никога не съди за книга по екранизацията й! Не може да става и дума за сравнение. Просто се стига до заблуда ;)

djsupermax каза...

Пак @Деница: изкушавам се да ти препоръчам това - http://www.chitanka.info/lib/text/1546 . Докарва някои хора (особено юристи) до оргазъм от смях. Ако не си го чела, там има още неща на Лем. Ако наистина не си ги чела - мила майчице, как ти завиждам!

@Анонимен за "Граф-а...": Къде му е мястото е въпрос на вкус. Но за екранизацията/екранизациите си абсолютно прав.

fti4ka каза...

Явно,че си дървен щом такива добри
БЪЛГАРСКИ романи не чел.
Подобни на теб четат само "фентази".И вижданията са им
"фентази".

djsupermax каза...

@ fti4ka: Фащам обидата, ама нещо не се засягам:) Да ти призная, не обичам изобщо фентъзи, затова сигурно и не харесвам Толкин. Аз съм сай фан фен, почитател на чистата, твърдата научна фантастика. Айде сега обиди ме на фантазьор, фантаст или нещо производно, че да се зарадвам какъв комплимент си ми направила:) Въобще, виж ми профила - как би обидила човек, който сам се възприема като idiot и се гордее с това? А?:)

Анонимен каза...

Цялата идея на този текст и на "голямото четене" е да провокира към четене, не към съгласие върху пет книги, които трябва да се прочетат и с това да се свърши.
Защото дори и да прочетете книга, която не ви харесва, ако е породила пет мисли в главата ви, пак си е струвало. Ако прочетете статия или гледате предаване, които породят любопитство и да ви провокират да отворите книга - те са свършили отлична работа.
Иначе ми се струва абсолютно безсмислено да се обсъждат вкусовете на другите и да се класират важните книги - това е толкова индивидуално и макар сигурно да помага за продажбите, не може да гарантира харесване сред мислеща публика.

@ djsupermax - благодаря много за информацията за книгата:) Уви много съм далече в моемнта от София, но ще я запомня и когато съм по-близо...
Благодаря и за линка. Аз не съм фен на научната фантастика, но не съм и чела много - така, че ще й дам шанс:) Но в семейството има фенове и те със сигурност ще прекарат приятни минути, дори и да са чели текста преди.
поздрави:)

Анонимен каза...

Дълбоко съжалявам че не си чел Стайнбек и Димитър Димов с Осъдени души... изгубил си много..

saty каза...

Респект и от мен, макар мненията ни на места да се различават. Респект за начина, по който говориш за Елин Пелин, респект за "Хайка за вълци", за Лем (любимата ми е "Завръщане от звездите", нещата вървят към 1:1 с описаното в нея, нали), за Бредбъри, хайде да не се връщам да чета за какво още... Иначе горещо препоръчвам Стайнбек и "Осъдени души", много горещо!! "О.д." дори има удоволствието да е филмиран качествено, наистина. С което подкрепям мнението, че в общия случай авторите на филмовите варианти заслужават гонения и съд. Радвам се, че попаднах на поста ти!

saty каза...

Да, сетих се още 1 от нещата, които исках да кажа, а именно, че и аз съм фен на "строгата" н.ф., а не на фентъзито, с много, ама много малко изключения. Обаче съм адски фен на Д. Адамс (на Т.Пратчет не, нищо лошо, само че аз съм на страната на Адамс; разлика м/у тях според мен има и е голяма), не само заради Пътеводителя, макар че той определено е 1 от любимите ми филми.

Въпрос: как се отнасяш към "Параграф 22" на Хелър, към Селинджър и към Борис Виан? Питам, понеже заедно с Бредбъри, Лем, Стайнбек, Константин Павлов, "Неуговорени срещи" на Стругацки и още някои са ми във вечната 10ка (нищо, че са повече от 10) :)).

:))Хехе, наистина ме провокира да се разговоря...

saty каза...

И последно - абсолютно прав си за "Малкият принц". Това е 1 от книгите, които трябва да прочетат дори онези, които не обичат да четат.

Айде чао вече, извинявам се за дългия коментар:).

djsupermax каза...

@alicegotlost: Тъкмо почнах "Тютюн", "Осъдени души" ще е следващата, а Стайнбек - по-следващата:)

Питаш ме за много неща наведнъж, затова накратко:

"Параграф 22" четох като ужасно малък, затова мисля, че не можах да оценя величието й. Ако вече бях поживял малко и бях оценил абсурдността на реалността (каквато я познавам днес), със сигурност щях да ценя Хелър по-високо.

Селинджър ми е непонятен, ако говорим за "Спасителят в ръжта". Четох я 3 пъти (все като малък) и абсолютно не разбрах какво толкова намират в нея. Въобще, американските класики след Втората световна война (а и доста от тези преди нея) са ми напълно непонятни. Колкото и да чета Пърсиг и "По пътя" на Керуак, то (с изключение на известна малка доза рокерска романтика) те си остават безинтересни за мен. Хемингуей пък въобще не смятам за писател - такава скука в живота си не съм докосвал. Някакви хора се носят немотивирано в пространството и непрекъснато се напиват - на фона на това не се случва нищо, но за сметка на него писателят описва садистично подробно всичко: от фиданката пред вратата на случайна кръчма до пространните размишления на второстепенен герой за времето утре. Ужасяваща скука!

За мен писател е например Ъруин Шоу - велик разказвач и сторимейкър в традицията на О'Хенри и Ф. С. Фитцджералд например. Писател е Робърт Шекли - най-великият американски сторимейкър на 20 век. Писател е Чандлър - един от създателите на цял нов жанр, "черния роман". Писател е лудият, митичният Филип К. Дик - най-екранизираният автор в света през последните 20 години, за когото едва посмъртно установихме, че е и създател на гениални произведения с убийствено философски подтекст и пророческа визия (филмите-шедьоври "Blade Runner", "Minority Report" и "A Scanner Darkly", книгите "Юбик" и "Човекът във високия замък"). Другите фантасти въобще и не броим... На този фон много от "традиционните" американски класици на 20-ти век са просто лишени от значими идеи, от ярки характери и образи, от всякаква стойност (извън чисто литературна), която би ни била полезна да я пренесем в 21 век. Но пък някои ще останат - вероятно Уилям Уортън и Кен Киси поне ще продължават да се четат - те са не просто литература, а имат силни образи и емоционална стойност.

Ех, айде да не продължаваме повече, а?:)

saty каза...

:))На места мненията ми почти напълно съвпадат с твойте, а на места са много различни. Иначе, Спасителят го харесвам също много, но имах предвид "9 разказа и Сем. Глас". Въобще дискусията много ме изкушава, но наистина по-добре да спре, защото темата е голяма и продуктивна. Не, последно само - О.Хенри ми е от най-любимите също; а 1вото, което прочетох от Р. Шекли беше 1 разказ за риалити - "Цената на риска". Очаквам след 5-10 год. да измислят и такова... въобще, добрите фантасти са добри прогностици. Край, спирам вече:)).